Местоположение и история

Община Чавдар е едно населено място - с. Чавдар, с територия 70 797 дка. Селото се намира в Софийска област в Златишко-Пирдопската котловина със средна надморска височина 570 м., като на север граничи със Стара планина, а на юг навлиза в Средна гора. Разположено е на 3 км. южно от Главен път 1-6 (София - Бургас), осигуряващ пряк достъп до столицата и други региони. Община Чавдар е една от най-малките общини в България. Землището на с. Чавдар е 69 500 дка, от които 50 850 дка са горски фонд.

Празникът на общината се провежда на първата събота след Великден в местността "Света Петка". Особено почитан от гражданите на селото, е Гергьовден, който се празнува всяка година на параклиса "Свети Георги".

Село Чавдар е наследник на най-старото население, откривано от учените в Средногорието, доказателство за което са археологическите разкопки на селищната могила край р. Тополница, показали, че организиран живот тук е имало още преди 7000 години. Проучването на неолитната култура "Чавдар" започва през май 1968 г., и с едногодишно прекъсване, завършва през 1980 г. под ръководството на праисториците от Археологическия институт и музей проф. Георги Георгиев и ст. н. с. Кънчо Кънчев. Открита е изключително ценна рисувана керамика, която по-късно е предоставена на специалисти за проучване. В работата върху селищната могила, която по същество в праисторическите времена е представлявала поселение върху наколни жилища край реката, се включват археолози от Великобритания и с тяхно учатие е извършено стратиграфско сондиране на терена, което от своя страна доказва съществуването на седем културни пласта.

Според някои историци през Средновековието в местността "Кьой дере" е съществувало българско селище под името Марково. за което пише в известното Добрейшево евангелие отХІІІ-ти век. Първите писмени сведения за днешното село Чавдар датират от 1430 година в османски регистър на тимари, зеамети и хасове от Никополския санджак. Записано е под името Коланлар (производно от мн. ч. на турската дума колан - "кон", т. е. място с много коне, конско пасище), с 29 данъкоплатци - юруци.

Името си Коланларе селото носи до 1899 г., когато при управлението на кабинета на Либералната партия населението му приема то да се казва Радославово, на името на водача на партията - д-р Васил Радославов, който през годините заема различни политически постове, включително и този на министър-председател. Легендата разказва, че когато Радославов е посетил селото, поседнал край река Тополница и почуквайки с бастунче по речните камъни, възкликнал : "Ако има рай на Земята - това е България, ако има рай в България - той се намира тук". Селото е възпято и в народната "Песен - прослава за с. Радославово - Пирдопско". На 05.02.1946 г. Радославово е преименувано на Чавдар, което име носи и до днес. С указ на президента № 250 от 15.08.1991 г. село Чавдар става самостоятелна община.